За кризата и музеите

Че музеите ни са в криза, може да се спори. Има доводи и за, и против. Но под това заглавие допускам, че криза има и тя е видима.
Според чл. 26 от Закона за културното наследство, музеите в България според териториалния си обхват биват национални, регионални и местни. Национални осъществяват дейността си на територията на цялата страна, регионалните - на територията на две или повече общини, а местните - върху територията само на една община. В България регионални музеи има от 2000 г., когато с Постановление на Министерския съвет (N 153/2000 г.) историческите музеи в Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора и Шумен са преобразувани в регионални исторически музеи. В последствие такива стават музеите във всички областни центрове.
Повод да напиша тези редове беше опита за посетя Интернет сайта на един от регионалните музеи, този в Ямбол.
Регионалният исторически музей - Ямбол, чийто сайт е с адрес: http://www.yambolmuseum.com е неоткриваем за момента. На страницата е сложен голям розов надпис: "Сайтът е временно спрян, поради не плащане от страна на Регионален Исторически Музей - Ямбол!"

Чувал съм, че винаги ставало въпрос за пари. Надявам се скоро музеят и компанията,която предлага хостинга да се разберат, т.е. да се разплатят и ямболския музей да се появи он-лайн.
Всъщност, за ямболския музей проблемът е отколешен. Преди време сайтът на музея е бил част от сайта на Областната администрация Ямбол на адрес http://yambol.government.bg/museum, също отдавна неактивен.
Проблемите на музеите са много и най-разнообразни, но липсата на Интернет сайт единствено може да направи общата ситуация още по-драматична. Посетителите на музеите използват Интернет, за да организират посещенията си на културни забележителности, музеи, галерии и т.н., да се информират за нови прояви и събития. Към настоящия момент, почти всички регионални исторически музеи в България (с изключение на тези в Смолян, Велико Търново и Видин) имат свои профили във facebook.com. Но те не могат да заместят стандартните официални Интернет страници, които са нещо различно. Те представляват визитна картичка, официални пространства за представяне на дейности, и като такива са задължителни не само за музеите, но и за всяка друга институция, която работи с хора - потребители на продукти, клиенти, пациенти, зрители, слушатели и т.н. С други думи, всяка институция, организация, фирма.