вторник, 9 юли 2013 г.

За фейсбук и музеите

За facebook.com като социален феномен е трудно да се оригиналничи. Възхваляван или ненавиждан, този сайт вече е фактор дори в геополитиката. За много на брой световни музеи facebook (фейсбук) от няколко години стана любимо средство за общуване. През този месец от Лувъра обявиха на официалната си страница във фейсбук, че са достигнали 1 милион почитатели (фенове).


MoMA Музеят за модерно изкуство има над 1 400 000 почитатели във фейсбук.

А къде сме ние? Оказва се, че сред българските музеи най-многобройната страница е тази на Регионален исторически музей - Бургас с над 1600 почитатели. Трябва да уточним, че много от музеите в България са регистрирали фейсбук профили като персонални страници. Те са предназначени за частни лица и имат ограничение от 5000 почитатели. Няколко български музеи вече разбраха това, но когато достигнаха този лимит. Няколко от тях съобразиха, че трябва да регистрират facebook страници, а не профили.


За кризата и музеите 3

Кризата при музеите не винаги е финансова. Дори когато става въпрос за пари е по-обнадеждаващия вариант. Когато кризата засегне желанието за развитие, дори манталитета, когато тя е рожба на рутината и очакването на заветната пенсия като музеен специалист или служител, това е вече края. Всякакви оптимистични илюзии може да бъдат изринати и захвърлени на бунището.
Успокояващото е, че драстичните случаи на затъване са единични и те касаят по-малки и периферни на интензивния културен живот населени места и региони. Недъзи има всяка система, дори съществуващите извън България. В поредица кратки материали ще споделя някои от тях, за да се инициира поне дискусия, която да е начало и на действия в правилна посока.

Тук ще спомена за няколко неща, които ми направиха впечатление напоследък. Става въпрос за няколко неадекватно подбрани имена за Интернет адреси на регионални български музеи.

Регионален исторически музей - Видин

Музеят на Видин е Интернет жертва на домейна, под който се подвизава - www.museum-vidin.domino.bg/. Компанията домино.бг предлага като услуга web дизайн, но без уникалено име на домейна, услугата не е постигнала пълен ефект. Един добър вариант би бил www.museum-vidin.bg но домейните от областта .bg са "скъпо" удоволствие и едва четири регионални музея разполагат с такива адреси (Бургас, Габрово, Добрич, Кърджали). Всъщност, .bg домейн струва около 60 лв./година, т.е. около 2-3 пъти повече от останалите домейни като .com, .org, .eu и т.н. Друга подробност е, че за издаването му се преминава през малко по-сложна процедура.

Регионален исторически музей - Кюстендил

Историческият музей в Кюстендил разполага също със странен Интернет адрес: www.kyustendilmuseum.primasoft.bg. В адреса фигурира и името на фирмата, която е изработила сайта или поне предоставя хостинга. Подобни имена на Интернет адреси на институции са, меко казано, неподходящи, те подвеждат потребителите и затрудняват идентификацията.

Регионален исторически музей - Ловеч

Друг пример за неадекватно именуване на музейните страници е използването на някои безплатни хостинг услуги. Ловешкият музей са подходили не дотам разумно в избора на име за Интернет адреса си - www.lovechmuseum.hit.bg. На пръв поглед нищо нередно, но например сайтовете, съхранявани на сървърите на hit.bg не са видими от чужбина. С други думи, туристи, решили да планират посещение в музея на Ловеч ще срещнат трудности да получат подробна информация за музея и историческите обектив града.

Регионален исторически музей - Монтана

Друг интересен пример за неправилен избор на домейн е случаят с музея на Монтана. Там са предпочели да изградят сайта си чрез платформата weebly. Но са предпочели безплатния вариант, който е свързан с неудобството, че името на сайта се допълва с weebly.com. Така музеят на Монтана се е сдобил с адрес http://montana-museum.weebly.com/. Освен това сайтът е дублиран и на адрес http://www.museum-montana.tk/, което въпреки странното разширение .tk е в пъти по-добър вариант.

Регионален исторически музей - Плевен

Интернет сайтът на музея се намира на адрес www.plevenmuseum.dir.bg. Това е пореден пример за неподходящ домейн вариант. Добрият вариант би бил www.plevenmuseum.bg.

Регионален исторически музей - Разград

Сайтът на музея http://abritvs.atspace.com/ е още един добър пример за неподходящо определяне на име. Причината е, че atspace предлагат безплатен хостин. Уловката: добавяне на atspace.com към желаното име на сайт. Освен това достъпът до сайта е много по-бавен от други идентични продукти на пазара.

Регионален исторически музей - Търговище

Музеят на Търговище разполага с адрес www.trgmuseum.hit.bg, съответно със същите проблеми като музея в Ловеч - безплатно място на сървъра, но с досадната добавка hit.bg и липса на видимост от чужбина.


Регионален исторически музей - Хасково

Най-фрапантния случай със странно име на музеен сайт е случаят с РИМ-Хасково. Адресът, на който се появява сайта е http://d2.ns05.net/index.php. В него няма никаква информация, че това е сайт на български музей. Вероятно това е някакъв временен или работен вариант на сайта. В противен случай не искам да си представям брошурите на музея: "За допълнителна информация, посетете нашия Интернет сайт http://d2.ns05.net/index.php".

Останалите музеи в страната също не са в много по-добро положение. Преобладават домейните .com, които са традиционно свързани с юридически лица, осъществяващи производствена или търговска дейност.
Българските музеи имат нужда от разпознаваеми и логични имена в Интернет, адреси в областта .bg. Така те ще станат по-посещавани в Интернет, а това означава и реални посещения на туристи, хора, които ще платят входната такса и ще си купят сувенир. За пример, музеите в Румъния, при това и такива от по-нисък ранг и с по-скромни възможности, разполагат с националния румънски домейн .ro: http://www.cimec.ro/Muzee/VLMP/defaulte.htm

За кризата и музеите 2

За проблемите на музеите може да се пише много. Поредният пример от Интернет пространството е свързан с Регионалния исторически музеи в Силистра.
Сайтът му www.museumsilistra.net1.cc/ е неактивен, а самият домейн е равнозначен на самоубийство от маркетингова гледна точка. Всъщност, музеят е ползвал поддомейн към сайт на Интернет-доставчик. На главната си страница фирмата обявява, че е блокиран достъпът до някои сайтове и с надежда опитвам да открия сайта на музея в Силистра, за да разбера какъв е проблема или причините. Оказват се няколко сайта за онлайн хазарт http://net1.bg/node/147.
И така без причина и обяснение Регионалния исторически музей в Силистра си остава без Интернет сайт.
Ясно е, че не става въпрос за недостиг на средства, защото годишните разходи за поддържането на нормален сайт са равни на 1/3 минимална работна заплата.
Вероятни причини: #подценяване, #незаинтересованост, #неспособност.
Подценяване потенциала на Интернет, незаинтересованост към модерни технологии и средства за комуникация, неспособност за адекватна реакция на бързопроменящата се пазарна среда.
Очаквам и се надявам музеят в Силистра да ме опровергае бързо чрез адекватни действия. Дотогава, стискам му палци и желая успех.

понеделник, 8 юли 2013 г.

За кризата и музеите

Че музеите ни са в криза, може да се спори. Има доводи и за, и против. Но под това заглавие допускам, че криза има и тя е видима.
Според чл. 26 от Закона за културното наследство, музеите в България според териториалния си обхват биват национални, регионални и местни. Национални осъществяват дейността си на територията на цялата страна, регионалните - на територията на две или повече общини, а местните - върху територията само на една община. В България регионални музеи има от 2000 г., когато с Постановление на Министерския съвет (N 153/2000 г.) историческите музеи в Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора и Шумен са преобразувани в регионални исторически музеи. В последствие такива стават музеите във всички областни центрове.
Повод да напиша тези редове беше опита за посетя Интернет сайта на един от регионалните музеи, този в Ямбол.
Регионалният исторически музей - Ямбол, чийто сайт е с адрес: http://www.yambolmuseum.com е неоткриваем за момента. На страницата е сложен голям розов надпис: "Сайтът е временно спрян, поради не плащане от страна на Регионален Исторически Музей - Ямбол!"


Чувал съм, че винаги ставало въпрос за пари. Надявам се скоро музеят и компанията,която предлага хостинга да се разберат, т.е. да се разплатят и ямболския музей да се появи он-лайн.
Всъщност, за ямболския музей проблемът е отколешен. Преди време сайтът на музея е бил част от сайта на Областната администрация Ямбол на адрес http://yambol.government.bg/museum, също отдавна неактивен.
Проблемите на музеите са много и най-разнообразни, но липсата на Интернет сайт единствено може да направи общата ситуация още по-драматична. Посетителите на музеите използват Интернет, за да организират посещенията си на културни забележителности, музеи, галерии и т.н., да се информират за нови прояви и събития. Към настоящия момент, почти всички регионални исторически музеи в България (с изключение на тези в Смолян, Велико Търново и Видин) имат свои профили във facebook.com. Но те не могат да заместят стандартните официални Интернет страници, които са нещо различно. Те представляват визитна картичка, официални пространства за представяне на дейности, и като такива са задължителни не само за музеите, но и за всяка друга институция, която работи с хора - потребители на продукти, клиенти, пациенти, зрители, слушатели и т.н. С други думи, всяка институция, организация, фирма.